В древни времена

    Още в древна Гърция се е водил спор за природата на светлината. Евклид и Птолемей са мислели, че светлината е някакъв лъч, който се движи от окото към наблюдавания обект. Демокрит и Аристотел са смятали обратното. Близо 800 години след Птолемей, в Басра (днешен Ирак) Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам решава този спор с един умен аргумент. Той отбелязал, че ако гледаме към слънцето дълго време ще се повредят очите ни, а това е възможно само, ако светлината се движи от Слънцето към очите ни, а не обратното.

Евклиддревногръцки математик Клавдий Птолемей - египетски географ, астроном и астролог Платон (ляво) и Аристотел с Timaios в ръцете Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам - арабски математик, астроном, оптик.
Снимка: Уикипедия Снимка: Уикипедия Снимка: Уикипедия Снимка: Уикипедия

 

    Законите за праволинейното разпространение и отражението на светлината са били установени от Платон (430 г. пр. н. е.) - светлината се движи по права линия и се отразява от огледало.
    Пречупването на светлината е било изучавано от Аристотел (350 г. пр. н. е.) и Птолемей - светлинният лъч се огъва ("пречупва"), когато преминава от въздух в стъкло, вода или друго прозрачно вещество.

    Научите открития и усъвършенстването на различните оптични прибори (параболичните огледала - ХІІІ в., фотоапарата и микроскопа - ХVІ в., зрителната тръба - ХVІІ в.) спомагнали за по-нататъшното им развитие и видоизменение. Въз основа на многовековния опит и развитието за представите за природата на светлината в края на ХVІІ в. се оформили две основни теории - корпускулярната теория на Нютон и вълновата теория на Хюйгенс.