Корпускулярна теория

  



Исак Нютон - английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.
Снимка: https://bnr.bg
    Исак Нютон разглеждал светлината като поток от малки частици (корпускули), които се движат с невероятна скорост. Това обяснявало факта, че светлината се движи по права линия и хвърля контрастни сенки. Тя се отразява от огледалото, тъй като частиците отскачат от повърхността, а се пречупва при навлизането в пречупващата среда (например вода или стъкло), защото частиците се движат по-бързо в нея, отколкото във въздуха.

    Теорията на Нютон, наречена корпускулярна теория, давала задоволително обяснение на явленията отражение и пречупване, но от нея следвал погрешният извод, че светлината се разпространява във вода с по-голяма скорост, отколкото във въздух. Това неправилно следствие било невъзможно да се провери, тъй като по това време скоростта на светлината още не била измерена.

      

    Освен това Нютон считал, че тези корпускули се излъчват от източниците на светлина във всички направления и при попадане в окото предизвикват зрителни усещания. Различните цветове на светлината  свързвал с различната големина на частиците − най-малките при попадане в окото предизвиквали усещане за виолетов цвят, а най-големите − за червен. Според  него белият цвят  бил резултат от едновременното действие на частици с различна големина.

    И все пак оставаха някои трудно обясними въпроси. Защо частиците на зелената светлина примерно се пречупват по-силно от тези на жълтата? Защо два  светлинни лъча могат да се пресичат, без да си оказват влияние, или, с други думи, без частиците да се сблъскват?